След пиратски плен наши моряци дали курбан от радост
Кап. Христо Мушков е попадал в невероятни обстановки и нееднократно е бил на ръба на гибелта. Той е прочут като първия български капитан, покорен от сомалийски пирати през 1998 година Роден е на 19 ноември 1940 година в Ямбол, през ученическите си години е играч по битка, приключва ВВМУ и стартира кариерата си във Военноморски сили. После става капитан на влекач, пилот-капитан, капитан на кораби в " Черноморски лов на риба “, в БМФ, плава и под непознат байрак. Той пази доста мемоари от дългогодишния си стаж на капитан на по- дребни и по-големи кораби (общо му се събират към 40 години на море), само че в този момент, седнали на чаша кафе, не мога първо да не го попитам за историята с неговото похищение от пиратите в Сомалия.
Бях капитан на 6000-тонния кораб " Алфа БГ ", който плаваше под флага на Република Белиз, с арабски притежател - Абдула Баязид. Екипажът ми беше 15 индивида, от които 11 българи, стартира своя роман кап. Мушков. Плавахме от Танзания през Аден, където трябваше да товарим ориз за Украйна. Корабът беше в окаяно положение - близо година и половина стоял задържан поради неплатени задължения на предходния му корабособственик. На всичко от горната страна в Танзания ни бяха заредили с доста неприятно гориво. И тъкмо преди Коледа моторът се скапе. Принудих се да застана на котва край нос Рас Хафун - най-източната част на Сомалия. Бяхме на 10 благи от брега, дълбочината 70 метра, имаше талази и смятах, че там е по- предпазено от пиратите (те бяха единствено с лодки). Реших да изчакаме там, до момента в който дойде някой транспортен съд и ни провлачи на буксир до Аден, където да извършат ремонта. Обаче никой не посмя да пристигна и да ни помогне, тъй като регионът беше станал прочут с пиратските набези. По него време Сомалия към момента беше бяло леке за международните радари. А единствено месеци по-рано, в региона против Форд Або, пирати бяха спрели съветски рибарски транспортен съд, показали се за сомалийска брегова защита, и инспекцията им завършила с убийството на капитана. Заплашили да избият целия екипаж, в случай че не получат откуп.
Не знам до каква степен е известно, само че през 90-те години любимите места за пиратски набези бяха Индонезия, Южнокитайското море, порт Читагонг, Бангладеш, Сантош в Бразилия, крайбрежието на Нигерия и Сомалия. От 1992 до 1998 година бяха нападнати 3583 кораба и убити 340 индивида. Един от най-бруталните случаи беше на товарния транспортен съд Chang Song. Превземат го пирати, показали се за митнически чиновници, и избиват целия екипаж от 23 индивида, след това хвърлят телата им през борда. Откриха 6 натрупа, заплетени в риболовен мрежи.
Останахме на котва и чакахме, до момента в който Баязид уреди братовчед му да ни вземе на буксир със сирийския си транспортен съд " Буши " на връщане от Могадишу, Сомалия, където доставяше помощи. Едва на 12 декември му дадоха разрешението. От повредата бяха минали 15 дни, храната свършваше и екипажът стоеше полугладен. Но не това най-вече мъчеше хората ми - в очите на всички имаше страха да не попаднем на пирати. Самите управляващи на Сомалия ни предупреждаваха по радиовръзката за такава възможност.
" Буши " дойде най-после. Беше 13 януари, когато ни взе на буксир, и часове, откакто тръгнахме, в региона на селището Алюля пристигна лодка с локални хора. Четирима от тях се качиха на борда и попитаха какво вършим тук? Откъде можех да схвана, че са пристигнали на разузнаване? Обичайна процедура е в бедните африкански страни да си просят дарове. И с цел да се махнат, пък и да има мир с локалните племена, им дадохме по 100 $ и по картон цигари. Те желаеха и варел с нафта. Накрая си потеглиха.
Стоях на мостика и изведнъж към 12 часа чух пукотевица. Видях, че двата ни кораба са обкръжени от стотина лодки с пирати....Ето, както съм записал в корабния дневник на " Алфа БГ " на 13 януари по часове и минути:
" 01,00 ч.- Моторът не работи, движим се на буксир към пристанище Аден, теглени от кораба " Буши ", машинното поделение е наводнено от спукана тръба.
10, 00 ч. - Към нас доближава моторна лодка, трима индивида се качват на борда, настояват, че са пристанищни управляващи.
10,15 ч.- Напускат кораба
10,20 ч.- Малки риболовен лодки се движат към нас, желаят да се качат, с цел да ни продават риба, след отхвърли стартират да стрелят с автомати по каютите. "
Минути по-късно пиратите започнаха да се катерят на борда. Крещяха и размахваха мачете, автомати, гранатомети. Стана като във филм с Джони Деп. Те бяха към 150 индивида, а нашият екипаж наброяваше 15 индивида, на сирийския " Буши " - 19, общо 34. Превзеха и двата кораба за по-малко от час. Пиратите, възбудени от тревната дрога, която дъвчеха, не спираха да стрелят във въздуха и гилзите се сипеха по цялата палуба. Като декор на този призрачен сън се виждаха изхвърлените на брега опожарени кораби от пиратите, имаше и един десантен. Бях наредил никой от моряците да не оказва опозиция, с цел да не стане по- неприятно. Събраха ни двата екипажа на палубата на нашия транспортен съд, обкръжиха ни с ориентирани оръжия. Заплашиха, че ще ни разстрелят, и без да се бавят, започнаха да тарашат в кабините. Обраха всичко. Един от пиратите опря дулото на автомата си в мен. Не знаех какво ще последва. В касите на двата кораба бяха разкрили общо 26 300 $. Трюмовете на " Алфа БГ " бяха празни. Държаха ни на палубата с ориентирани автомати докъм 4-5 часа след обяд.
Имах шанс, че още в самото начало на нападението успях да се свържа с един съветски транспортен съд и да му оповестя за протичащото се. От там уведомиха Центъра за битка с пиратството в Куала Лумпур. При мое предходно посещаване в региона бях посъветван от сътрудници по какъв начин да работя в сходни обстановки и душевен се усещах квалифициран.
Един от пиратите, които ни пазеха, знаеше британски и му обясних, че нашите два кораба са празни, не могат да вземат нищо. Ако желаят да получат пари, по-добре да не унищожават радиостанциите ни, с цел да имаме връзка със притежателите на плавателните кораби. Той излезе рационален, послуша ме и не счупи моята радиостанция.
Вакханалията поутихна и пиратите изгониха локални хора, които се бяха присъединили да търсят плячка. На борда останаха към 30 индивида. Повече не ни малтретираха. Те просто желаеха пари. Бяха професионално подготвени морски бандити, някогашни военни след разпадането на Сомалия, за които отвличането за откуп е по- доходоносно от грабежите.
Вечерта скрито от нападателите съумях да се свържа по радиостанцията с Центъра в Куала Лумпур, като при подаването на сигнала използвах остарялото име на " Алфа БГ " (защо беше заменено е друга история). От там получих някои инструкции, също и свободен достъп до радиостанциите в Доха, Катар и Монако. По това време в региона плаваха доста кувейтски кораби с български екипажи. На един от тях беше и моят наследник, пом.- капитан Николай Мушков. Свързах се и с корабособственика Боязид, който пък уведоми посланика ни в Етиопия Красимир Тулечки.
Започнаха едни безкрайни договаряния. Първата седмица беше доста тежка. Корабособствениците на двата кораба не желаеха да платят за освобождението ни. Информацията за пиратското нахлуване против нас излезе в България едвам на 28 януари, тъй като преди този момент обмисляли проект за освобождението ни. Сирийските управляващи въобще не се намесиха, макар че целият екипаж на " Буши " бяха техни сънародници. Реагира единствено България. Разбрах по радиостанцията от дипломат Тулечки, че концепцията била да ни освободят етиопски командоси, като употребят специфичен газ. Руснаците го употребявали за самолетните терористи и бил доста рисков. Накрая българската страна отказала, тъй като можел да загине и някой от нас.
В последна сметка корабособствениците се съгласиха да платят откупа. Първоначално пиратите желаеха по 300 000 $ на транспортен съд, само че след доста увъртания най-после склониха на общо 120 000.
Докато течаха преговорите за откупа, огромната ми грижа беше да подкрепям духа на екипажа. Всички бяха доста изнервени. Част от пиратите използваха кат (вид наркотик), от самото начало бяха замаяни и от тях всичко можеше да се чака. Добре, че вождовете им постановяваха безмилостна дисциплинираност. Всъщност на борда ни командваха две пиратски групировки - от Форт Або и бандата на султана на Алюля. Въпреки че сред сомалийските пирати имаше кенийци, араби, етиопски евреи, дисциплината беше желязна и безмилостна. Биеха ги при минимум непокорство. Виждал съм по какъв начин им вършат така наречен сицилианска примка. С едно въже му връзват краката и ръцете за врата и го поставят по стомах на палубата за 3-4 часа, а жегата денем стигаше до 45 градуса. Държаха го, до момента в който стартира да се души. Други пък напряко откарваха на брега, с цел да ги разстрелят.
Нас, българите, обаче не ни закачаха. Лично към мен също не демонстрираха жестоко отношение, тъй като им бях връзката с хората, от които трябваше да получат парите. Дори помолих единия от вождовете да върнат персоналния бинокъл на човек от екипажа и той го уреди. Султанът на Алюля пък постоянно ме канеше на брега, обаче не посмях нито един път да го направя, с цел да не оставя двата екипажа без контрол.
В края на януари обстановката заплашваше да излезе от надзор. Бяха минали 15 дни от отвличането ни, а пиратите продължаваха да чакат контрактувания откуп. И двете страни стояхме напрегнати. Нашата храна беше на изчерпване, цигарите - също. Добре най-малко, че пиратите не схванаха за водата със сребърни йони, която бяхме взели от Танзания. Всъщност тя ни избави от разболяване. Червеният кръст ни изпращаше филантропична помощ, само че тя в по-голямата си част отиваше в ръцете на пиратите.
И така накрая на 10 февруари откупът беше контрактуван. Пиратите желаеха парите в брой. Разбраха се това да стане в Босасо. Пристигнахме там на 12-и, пуснахме котва и зачакахме. Корабособствениците бяха заръчали на компания " Ал Харанен " от Аден да заплати откупа от тяхно име - 120 000 $, като след това ще им ги върнат плюс още 10 000 за услугата. Представител на въпросната компания пристигна на кораба, носеше чанта, цялостна с пари. Пиратите почнаха да си ги разделят.
Часове ни деляха от щастливата развръзка, когато се разигра съвсем съдбовен случай. Тогава сирийците от " Буши " споделиха на пиратите, че в действителност ние, българите, не сме платили нищо и че парите са дадени от техния началник. Целта им беше чисто провокативна - нашият екипаж да стартира да скача във водата в опит за бягство, което щеше да има съдбовни последствия, а те през това време да скрият част от сумата. Веднага се свързах с кораба, на който плаваше моят наследник, от него дипломат Тулечки схванал и незабавно се обадил на военачалник Морган, зам.-председател на Демократичния фронт за избавление на Сомалия, който беше оказал помощ при договарянията с пиратите. Стигна се до такава степен, че пристигналите да ни освободят желаеха да разстрелват сирийците, само че се намесихме и ги спасихме; бяхме подвластни от тях, защото трябваше след това да ни буксират.
В последна сметка успяхме да се оправим. Пиратите ни освободиха в 22 часа локално време. Малко преди този момент, по волята на султана, те ни донесоха три кози на борда. Ние ги заклахме и направихме курбан от наслада, че си тръгваме към дома. За спомен от Алюля взех на внучката ми една бутилка, която пиратите ми напълнаха с минерална вода. Тя това ми беше поръчала, когато тръгвах на рисковата задача.
Бях капитан на 6000-тонния кораб " Алфа БГ ", който плаваше под флага на Република Белиз, с арабски притежател - Абдула Баязид. Екипажът ми беше 15 индивида, от които 11 българи, стартира своя роман кап. Мушков. Плавахме от Танзания през Аден, където трябваше да товарим ориз за Украйна. Корабът беше в окаяно положение - близо година и половина стоял задържан поради неплатени задължения на предходния му корабособственик. На всичко от горната страна в Танзания ни бяха заредили с доста неприятно гориво. И тъкмо преди Коледа моторът се скапе. Принудих се да застана на котва край нос Рас Хафун - най-източната част на Сомалия. Бяхме на 10 благи от брега, дълбочината 70 метра, имаше талази и смятах, че там е по- предпазено от пиратите (те бяха единствено с лодки). Реших да изчакаме там, до момента в който дойде някой транспортен съд и ни провлачи на буксир до Аден, където да извършат ремонта. Обаче никой не посмя да пристигна и да ни помогне, тъй като регионът беше станал прочут с пиратските набези. По него време Сомалия към момента беше бяло леке за международните радари. А единствено месеци по-рано, в региона против Форд Або, пирати бяха спрели съветски рибарски транспортен съд, показали се за сомалийска брегова защита, и инспекцията им завършила с убийството на капитана. Заплашили да избият целия екипаж, в случай че не получат откуп.
Не знам до каква степен е известно, само че през 90-те години любимите места за пиратски набези бяха Индонезия, Южнокитайското море, порт Читагонг, Бангладеш, Сантош в Бразилия, крайбрежието на Нигерия и Сомалия. От 1992 до 1998 година бяха нападнати 3583 кораба и убити 340 индивида. Един от най-бруталните случаи беше на товарния транспортен съд Chang Song. Превземат го пирати, показали се за митнически чиновници, и избиват целия екипаж от 23 индивида, след това хвърлят телата им през борда. Откриха 6 натрупа, заплетени в риболовен мрежи.
Останахме на котва и чакахме, до момента в който Баязид уреди братовчед му да ни вземе на буксир със сирийския си транспортен съд " Буши " на връщане от Могадишу, Сомалия, където доставяше помощи. Едва на 12 декември му дадоха разрешението. От повредата бяха минали 15 дни, храната свършваше и екипажът стоеше полугладен. Но не това най-вече мъчеше хората ми - в очите на всички имаше страха да не попаднем на пирати. Самите управляващи на Сомалия ни предупреждаваха по радиовръзката за такава възможност.
" Буши " дойде най-после. Беше 13 януари, когато ни взе на буксир, и часове, откакто тръгнахме, в региона на селището Алюля пристигна лодка с локални хора. Четирима от тях се качиха на борда и попитаха какво вършим тук? Откъде можех да схвана, че са пристигнали на разузнаване? Обичайна процедура е в бедните африкански страни да си просят дарове. И с цел да се махнат, пък и да има мир с локалните племена, им дадохме по 100 $ и по картон цигари. Те желаеха и варел с нафта. Накрая си потеглиха.
Стоях на мостика и изведнъж към 12 часа чух пукотевица. Видях, че двата ни кораба са обкръжени от стотина лодки с пирати....Ето, както съм записал в корабния дневник на " Алфа БГ " на 13 януари по часове и минути:
" 01,00 ч.- Моторът не работи, движим се на буксир към пристанище Аден, теглени от кораба " Буши ", машинното поделение е наводнено от спукана тръба.
10, 00 ч. - Към нас доближава моторна лодка, трима индивида се качват на борда, настояват, че са пристанищни управляващи.
10,15 ч.- Напускат кораба
10,20 ч.- Малки риболовен лодки се движат към нас, желаят да се качат, с цел да ни продават риба, след отхвърли стартират да стрелят с автомати по каютите. "
Минути по-късно пиратите започнаха да се катерят на борда. Крещяха и размахваха мачете, автомати, гранатомети. Стана като във филм с Джони Деп. Те бяха към 150 индивида, а нашият екипаж наброяваше 15 индивида, на сирийския " Буши " - 19, общо 34. Превзеха и двата кораба за по-малко от час. Пиратите, възбудени от тревната дрога, която дъвчеха, не спираха да стрелят във въздуха и гилзите се сипеха по цялата палуба. Като декор на този призрачен сън се виждаха изхвърлените на брега опожарени кораби от пиратите, имаше и един десантен. Бях наредил никой от моряците да не оказва опозиция, с цел да не стане по- неприятно. Събраха ни двата екипажа на палубата на нашия транспортен съд, обкръжиха ни с ориентирани оръжия. Заплашиха, че ще ни разстрелят, и без да се бавят, започнаха да тарашат в кабините. Обраха всичко. Един от пиратите опря дулото на автомата си в мен. Не знаех какво ще последва. В касите на двата кораба бяха разкрили общо 26 300 $. Трюмовете на " Алфа БГ " бяха празни. Държаха ни на палубата с ориентирани автомати докъм 4-5 часа след обяд.
Имах шанс, че още в самото начало на нападението успях да се свържа с един съветски транспортен съд и да му оповестя за протичащото се. От там уведомиха Центъра за битка с пиратството в Куала Лумпур. При мое предходно посещаване в региона бях посъветван от сътрудници по какъв начин да работя в сходни обстановки и душевен се усещах квалифициран.
Един от пиратите, които ни пазеха, знаеше британски и му обясних, че нашите два кораба са празни, не могат да вземат нищо. Ако желаят да получат пари, по-добре да не унищожават радиостанциите ни, с цел да имаме връзка със притежателите на плавателните кораби. Той излезе рационален, послуша ме и не счупи моята радиостанция.
Вакханалията поутихна и пиратите изгониха локални хора, които се бяха присъединили да търсят плячка. На борда останаха към 30 индивида. Повече не ни малтретираха. Те просто желаеха пари. Бяха професионално подготвени морски бандити, някогашни военни след разпадането на Сомалия, за които отвличането за откуп е по- доходоносно от грабежите.
Вечерта скрито от нападателите съумях да се свържа по радиостанцията с Центъра в Куала Лумпур, като при подаването на сигнала използвах остарялото име на " Алфа БГ " (защо беше заменено е друга история). От там получих някои инструкции, също и свободен достъп до радиостанциите в Доха, Катар и Монако. По това време в региона плаваха доста кувейтски кораби с български екипажи. На един от тях беше и моят наследник, пом.- капитан Николай Мушков. Свързах се и с корабособственика Боязид, който пък уведоми посланика ни в Етиопия Красимир Тулечки.
Започнаха едни безкрайни договаряния. Първата седмица беше доста тежка. Корабособствениците на двата кораба не желаеха да платят за освобождението ни. Информацията за пиратското нахлуване против нас излезе в България едвам на 28 януари, тъй като преди този момент обмисляли проект за освобождението ни. Сирийските управляващи въобще не се намесиха, макар че целият екипаж на " Буши " бяха техни сънародници. Реагира единствено България. Разбрах по радиостанцията от дипломат Тулечки, че концепцията била да ни освободят етиопски командоси, като употребят специфичен газ. Руснаците го употребявали за самолетните терористи и бил доста рисков. Накрая българската страна отказала, тъй като можел да загине и някой от нас.
В последна сметка корабособствениците се съгласиха да платят откупа. Първоначално пиратите желаеха по 300 000 $ на транспортен съд, само че след доста увъртания най-после склониха на общо 120 000.
Докато течаха преговорите за откупа, огромната ми грижа беше да подкрепям духа на екипажа. Всички бяха доста изнервени. Част от пиратите използваха кат (вид наркотик), от самото начало бяха замаяни и от тях всичко можеше да се чака. Добре, че вождовете им постановяваха безмилостна дисциплинираност. Всъщност на борда ни командваха две пиратски групировки - от Форт Або и бандата на султана на Алюля. Въпреки че сред сомалийските пирати имаше кенийци, араби, етиопски евреи, дисциплината беше желязна и безмилостна. Биеха ги при минимум непокорство. Виждал съм по какъв начин им вършат така наречен сицилианска примка. С едно въже му връзват краката и ръцете за врата и го поставят по стомах на палубата за 3-4 часа, а жегата денем стигаше до 45 градуса. Държаха го, до момента в който стартира да се души. Други пък напряко откарваха на брега, с цел да ги разстрелят.
Нас, българите, обаче не ни закачаха. Лично към мен също не демонстрираха жестоко отношение, тъй като им бях връзката с хората, от които трябваше да получат парите. Дори помолих единия от вождовете да върнат персоналния бинокъл на човек от екипажа и той го уреди. Султанът на Алюля пък постоянно ме канеше на брега, обаче не посмях нито един път да го направя, с цел да не оставя двата екипажа без контрол.
В края на януари обстановката заплашваше да излезе от надзор. Бяха минали 15 дни от отвличането ни, а пиратите продължаваха да чакат контрактувания откуп. И двете страни стояхме напрегнати. Нашата храна беше на изчерпване, цигарите - също. Добре най-малко, че пиратите не схванаха за водата със сребърни йони, която бяхме взели от Танзания. Всъщност тя ни избави от разболяване. Червеният кръст ни изпращаше филантропична помощ, само че тя в по-голямата си част отиваше в ръцете на пиратите.
И така накрая на 10 февруари откупът беше контрактуван. Пиратите желаеха парите в брой. Разбраха се това да стане в Босасо. Пристигнахме там на 12-и, пуснахме котва и зачакахме. Корабособствениците бяха заръчали на компания " Ал Харанен " от Аден да заплати откупа от тяхно име - 120 000 $, като след това ще им ги върнат плюс още 10 000 за услугата. Представител на въпросната компания пристигна на кораба, носеше чанта, цялостна с пари. Пиратите почнаха да си ги разделят.
Часове ни деляха от щастливата развръзка, когато се разигра съвсем съдбовен случай. Тогава сирийците от " Буши " споделиха на пиратите, че в действителност ние, българите, не сме платили нищо и че парите са дадени от техния началник. Целта им беше чисто провокативна - нашият екипаж да стартира да скача във водата в опит за бягство, което щеше да има съдбовни последствия, а те през това време да скрият част от сумата. Веднага се свързах с кораба, на който плаваше моят наследник, от него дипломат Тулечки схванал и незабавно се обадил на военачалник Морган, зам.-председател на Демократичния фронт за избавление на Сомалия, който беше оказал помощ при договарянията с пиратите. Стигна се до такава степен, че пристигналите да ни освободят желаеха да разстрелват сирийците, само че се намесихме и ги спасихме; бяхме подвластни от тях, защото трябваше след това да ни буксират.
В последна сметка успяхме да се оправим. Пиратите ни освободиха в 22 часа локално време. Малко преди този момент, по волята на султана, те ни донесоха три кози на борда. Ние ги заклахме и направихме курбан от наслада, че си тръгваме към дома. За спомен от Алюля взех на внучката ми една бутилка, която пиратите ми напълнаха с минерална вода. Тя това ми беше поръчала, когато тръгвах на рисковата задача.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ